Това се случи в района на Нижни Тагил в началото на 90-те години, докато сечеше дупка в гората. В групата на дърварите имаше един непушач, който все още беше много любознателен за всичко. За да мине времето, докато другите пушат, той измислил "забавление", в което броил пръстените на падналите дървета.

Той броеше и много се чудеше. Това дърво е почти на осемдесет години, следващото още повече. След това той се съсредоточи върху факта, че някои от дървесните пръстени редовно се нарушават при всички дървета. Освен това цветът им изглеждаше нездравословен и нямаше ширината и равномерността на другите. Но беше очевидно, че някаква "болест" се изразява по този начин. Става въпрос за пет или шест годишни пръстена, следващи един след друг. Дърварят си поставил задачата да изчисли в кои години дървото е болно. И резултатът го изуми!

Оказа се, че за всички дървета тези периоди попадат в годините 1941-1945.

Изглежда, че дърветата са усетили, че се случва нещо ужасно и са преживели трудностите на войната заедно с хората.

Когато местните жители на Соломоновите острови искат да направят поле от част от гората, те не изсичат дърветата. Просто цялото племе се събира там и всички проклинат дърветата. След това те започват да изсъхват след няколко дни. Бавно, но сигурно и в крайна сметка... те умират.

Експериментите, проведени от биолози, дадоха уникален резултат. Растенията могат да виждат, вкусват, миришат, докосват и чуват. Нещо повече, те могат да общуват, страдат, мразят и обичат, помнят и мислят. С една дума, те имат съзнание и чувства.

Те не са безразлични

В различни щати полицията използва детектори на лъжата от няколко десетилетия. Веднъж на американски специалист в тази област, Клив Бакстър, му хрумнала налудничавата идея да прикрепи сензори към листата на растение, което стоеше на прозореца на лабораторията, за да провери нещо. Автоматичният рекордер дълго време беше неподвижен, заводът мълчеше. Така беше, докато някой не счупи яйце до този филодендрон. В този момент писарят се раздвижи и начерта връх. Заводът отговори на смъртта на живите. Докато лаборантите приготвяха обяд и хвърляха скаридите във врящата вода, рекордьорът отново реагира най-активно. За да проверят дали това е съвпадение, те започнаха да хвърлят скариди във водата на различни интервали. И всеки път рекордерът подскачаше рязко. Точно така безупречно и незабавно реагира растението, когато нещо се случи с човек. Особено ако този човек не й е безразличен, защото се грижи за нея и я полива. Докато Бакстър се порязваше и почистваше раната с йод, рекордерът потрепна и започна да се движи.

Тя се чувства ужасно

По време на експеримента на английския биолог Л. Уотсън един от лаборантите всеки ден полива здравеца, разрохква почвата и избърсва листата. Другият пък с намръщен поглед всячески нараняваше цветето. Счупи клонките, надупчи листата с игла и ги изгори с огън. Писарят винаги е отбелязвал наличието на "благодетел" с права линия. Но беше достатъчно „злодеят“ да влезе в стаята и орехчето веднага го разпозна. Рекордерът веднага започна да рисува остри пикове. Ако в този момент в стаята влезе благодетел, острите върхове се превръщаха в права линия. Страхът беше изчезнал, защото той можеше да я защити от този негодник!

Те са разбиращи

Многократно е доказано, че растенията са в състояние да възприемат думите, отправени към тях. Още през миналия век известният американски ботаник Лутър Бърбанк, докато създава нов вид растение, просто води дълъг разговор с цвете. Например, за да създаде нов вид кактус без бодли, той многократно повтаряше на издънките, че нямат нужда от бодли, че няма от какво да се страхуват, че той ще ги пази. Това беше единственият му метод. Не е необходимо да се вярва и може да се смята за чудо, но видът, който дотогава е бил известен със своите бодли, започва да расте без тях и предава тази характеристика на потомството си. По същия метод Бърбанк създава и нов вид моркови, ранен сорт сливи, различни видове цветя, овощни дръвчета, много от които и до днес носят неговото име... И всичко това той постига, като говори с издънките сякаш са съзнателни и разумни същества. Този факт може да се счита за фантазия, но не престава да бъде факт.

Спомням си

Биолози от университета в Клермон (Франция) са убедени, че растенията имат памет. Те проведоха експеримент, който може да бъде повторен от всеки, който се интересува. Когато издънка с първите две симетрично разположени листа израсне от земята, единият от тях се убожда няколко пъти с игла. Сякаш дават знак на растението, че има нещо лошо за него от страната, откъдето е ужилването, че тук дебне някаква опасност. Веднага след това (след няколко минути) извадиха и двата билета. Сега растението вече нямаше травматизирана тъкан, която да му напомня от коя страна е направена атаката. Издънката порасна, появиха се нови листа, клонки и пъпки. Но в същото време се наблюдава странна асиметрия. Самото стъбло и всички листа бяха насочени встрани от страната, откъдето някога идваха болезнените усещания. Дори цветя поникнаха от другата, безопасна страна. След няколко месеца растението ясно си спомни какво се е случило и от коя страна идва това зло...

Имат въображение

Още през 1959 г. в Докладите на Академията на науките на СССР е отпечатана статия на В. Каманов с прозаичното заглавие „Използване на автоматизацията и кибернетиката в селското стопанство“. В него се описва опитът от биокибернетичната лаборатория на Института по агрофизика на Академията на науките на СССР. В академичната оранжерия бяха вградени чувствителни инструменти, които при изсъхване на почвата регистрираха, че растящите там бобови кълнове започват да излъчват импулси в нискочестотния диапазон.

Изследователите се опитаха да засилят тази връзка. Веднага щом устройствата получиха такъв сигнал, специално устройство веднага започна напояване. Според резултатите може да се заключи, че благодарение на това в растенията се е създал нещо като условен рефлекс. Когато трябваше да бъдат напоени, веднага започваха да издават сигнал. Нещо повече, растенията скоро си изградиха режим на поливане без човешка намеса. Вместо силно еднократно пръскане, те избраха най-оптималния вариант и пускаха водата на всеки час за около две минути.

Помните ли опитите с условни рефлекси, проведени от акад. Павлов? Биолози от университета в Алмати проведоха подобен експеримент с растения. Те прокараха електрически ток през стъблото на филодендрон. Сензорите показаха, че растението реагира доста активно на това. Може да се предположи, че не й е харесало. При това всеки път, когато пускали ток, поставяли камък до нея на едно и също място. Винаги същото. И това се повтаряше много пъти. В определен момент е достатъчно просто да поставите камък и филодендронът реагира по същия начин, сякаш е получил нов токов удар. Растението разви твърда асоциация: поставен до него камък и токов удар. С други думи, това беше условен рефлекс! Между другото, Павлов разглежда условния рефлекс изключително като функция на висшата нервна дейност...

Те предават сигнали един на друг

Учените провели друг експеримент. Те безмилостно удряха голямото орехово дърво по клоните с пръчки, а след лабораторни анализи стана ясно, че в моментите на "атаката" процентът на танин в листата на ореха рязко се покачва буквално за няколко минути, което е вещество, което има вредно въздействие върху вредителя. Освен това листата му стават негодни за консумация дори за животни! И в същото време (фантазия, нищо повече!) един дъб, стоящ наблизо, който никой дори не е докоснал, сякаш получава сигнали от нападнатото дърво и също така рязко увеличава съдържанието на танин в листата му!

Многобройни експерименти на английски биолози също доказаха, че дърветата могат да предават сигнали едно на друго и да ги получават по някакъв неразбираем начин! Например в саваната растенията не растат плътно едно до друго, а са широко разположени. И когато антилопите дойдат до дърво или храст, за да се насладят на листата им, съседните растения веднага улавят сигнала за нападение. Листата им отделят специални вещества и поради това вече не са годни за консумация. И този сигнал за опасност ще се разпространи светкавично в доста голям радиус. Ако антилопите не успеят да излязат от тази зона, може да се случи сред зелените дървета и храсти цели стада животни да умрат от глад...

Учените бяха изумени, когато изследването потвърди факта, че дърветата предават сигнал за опасност едно на друго на огромни разстояния. Но ако те наистина могат да се информират взаимно за опасност и да реагират на такъв сигнал, това означава, че те са биологично малко по-различни от представителите на животинското царство. Единственото „но“, което пречи на изследователите да разпознаят зеления свят на планетата като интелигентно същество, е, че дърветата не могат да се движат.

Те обичат

Говори се, че в една лаборатория, където се изучавали свойствата на растенията, красива лаборантка отговаряла за тях. Нейните колеги скоро разбират, че един от експерименталните обекти, величествен фикус, се е влюбил в момичето. Всичко, което трябваше да направи, беше да влезе в стаята и растението щеше да изпита вълна от емоции. На мониторите изглеждаше като динамична синусоида с яркочервен цвят. Тогава, когато лаборантът полива цветето или изтрива праха от листата, синусоидата трепти от щастие. Веднъж обаче момичето си позволи безотговорен флирт с колежка и фикусът започна... да ревнува. И то с такава сила, че надхвърляше възможностите на инструменталната скала. Тъмна лента на монитора показваше черната яма на отчаянието, в която беше потънало влюбеното растение.

Във всеки от тях живее душа (същество)

Още в древността хората са забелязали, че всяко растение има съзнание и душа, както човекът и животното. Записи за това има и в много стари хроники. В същото време авторите им се позовават на още по-стари свидетелства и текстове. Можем също да прочетем за факта, че растенията имат душа в апокрифната Книга на тайните на Енох. Много народи в миналото също са вярвали, че човешката душа може да живее в дърветата, преди раждането и след смъртта. Смята се, че душата на Буда е живяла двадесет и три живота в различни дървета, преди да се превъплъти в него!

След всичко казано, може ли някой все още да се съмнява в истинността на това, което нашите предци са твърдяли, че са живи същества на Земята? Както тревата, така и дърветата, насекомите и животните са единен, голям и взаимозависим организъм. Когато брадвата се впие в дърво, боли всички. Може би сигнали от други дървета помагат на ранената бяла бреза да излекува една рана. Но какво ще стане, ако наоколо има много рани, отслабен имунитет и безброй врагове? Няма ли тези, чийто еликсир е използвал, за да поддържа собствения си живот, да отровят човек, който е забравил хуманизма и състраданието?

Така че, когато изгорите тревата, оставете цветето в саксията да замръзне, счупете дръжките или разкъсайте листата, тогава знайте, че растенията усещат всичко това и го запомнят!

Растенията са много различни от животинските организми, но това не означава, че не могат да имат съзнание. Тяхната нервна система просто не е като на животните. Те обаче си имат нерви и чрез тях реагират на случващото се около тях и с тях. Те се страхуват от смъртта толкова, колкото всяко живо същество. Той усеща всичко. Когато ги режат, подрязват или чупят клони, дори когато късат или изяждат листата, цветовете и т.н.

В началото на изучаването на природата проведох експеримент, резултатите от който ме шокираха. Взех кибрит и леко изгорих едно листо от дървото. Каква беше изненадата ми, когато дървото реагира с болка на това на пръв поглед незначително действие. Усети, че съм изгорил едно от листата и явно не му пукаше. Заради тази моя невинна постъпка дървото мобилизира силите си и очакваше нова неприятна изненада от мен. И за всичко, което съдбата му подготви, той се подготви в пълно бойно въоръжение.

Той много бързо промени собственото си биополе и беше на път да отвърне на врага с клъстер от своята енергия. Това е единственото му оръжие (без да се брои освобождаването на растителни отрови, бодли и игли), което растенията имат.

Този ответен енергиен удар, нанесен от дървета или други растения, може да не се прояви веднага, но води до увреждане на нивото на атакуваното същество, което по-късно се изразява в отслабване на организма и дори заболяване. Всеки се защитава както може и никой, включително растенията, не иска да стане нечия закуска, обяд или вечеря... След такава необичайна реакция на дървото към изгарянето на един лист, аз се отдалечих от него и почти веднага се върна в обичайното си състояние.

Помолих другите да се доближат до него, без да му причинят нищо лошо. Дървото не реагира, но ми беше достатъчно да се приближа, макар и вече без кибрит, и растението веднага реагира на приближаването ми и се подготви навреме за нови евентуални гаври от моя страна. Спомни си, че аз съм я наранил и се подготви за всеки случай.

Че е интересно, че едно растение, в случая дърво, има способността да разграничава биополето на отделните хора и да помни тези, които са им навредили? То няма очи, уши или други сетивни органи, но има свои собствени сетивни органи на ниво поле. Те виждат, чуват и разговарят на това ниво, комуникират помежду си телепатично и имат собствено, макар и много различно от познатото ни, съзнание!!! Те изпитват болка и не искат да умрат толкова много, колкото всяко живо същество, но не могат да крещят от болка като животните. Те нямат бели дробове, за да издават познатите ни звуци, но ако това означава, че нямат чувства и емоции, тогава трябва да кажем, разбира се, че не. Техните емоции, чувства и мисли се изразяват по различен начин, отколкото при живите същества, включително хората.

По някаква причина се формира много вредно и фундаментално неправилно мнение, че яденето например на месо от животни, риба и т.н. е лошо, защото е необходимо да се убиват животни. Но дори растителните храни са създадени от Бог и са невинни. Растенията сякаш са създадени, за да хранят всички нас! Яденето на растения не е по-различно от яденето на животни. И в двата случая отнемаме нечий живот, за да удължим нечие съществуване.

Плодовете и зеленчуците също не са създадени, за да пълнят стомасите, освен когато семената на новия живот, техните деца, са скрити в твърди кори, които ги предпазват от храносмилане. Но дори и в тези случаи сочната каша на плодовете и зеленчуците около семената е предназначена от природата като хранителна среда за бъдещи кълнове. Въпреки това, твърдите обвивки на семената на покритосеменните осигуряват защита от смилане в стомасите и след като бъдат „освободени от плен“, органичните и неорганични вещества, които подпомагат това „освобождаване“, все още позволяват на семената да образуват нов живот.

Въпросът е, че всяко семе е прикрепено към съществото на възрастното растение от този вид и след като семето покълне, растящият растителен организъм просто изпълва тази форма - съществото. Когато расте, то просто изпълва основната форма на даденото растение с физическото си тяло. И именно съществото на растението е матрицата, която определя колко голямо ще бъде то в зряла възраст. Изследванията на електрическия потенциал около семената на растенията са довели до феноменални резултати. След като обработили данните, учените били изумени да установят, че в триизмерна проекция измерените стойности около семето на лютичето създават формата, която това растение има в зряла възраст. Семената все още не са засадени в плодородна почва, дори още не са покълнали, но формата на възрастното растение е просто тук. И отново се срещаме с Негово Величество случайно. Ако на мястото на семе от лютиче се намери кедър или семка от ябълка, учените едва ли биха могли да „видят“ същността на тези растения. Не защото ги няма, а по една проста причина. Размерите на възрастен кедър и ябълково дърво са толкова големи, че никой просто не би помислил да измери електрическия потенциал на тези растения на такова разстояние от тях и особено на такава височина.

Благодарение на случайността изследователите се докопаха до семе от лютиче, чиято версия за възрастни е малка по размер. И само благодарение на това беше възможно да се види чудо и това беше съществото на възрастно растение, прикрепено към семе... Така че, всъщност, съществото на възрастно растение по този начин е свързано с всяко семе, с всяко зърно или към всяка ядка. Следователно, когато тези семена покълнат и младите филизи започнат да растат, те се оформят според модела и във формата на съществото, което постепенно изпълват. По време на образуването на възрастно растение размерите на младото растение и размерите на съществото са еднакви или много близки.