На пътя за достъп до замъка Niedzica (известен също като замъка Dunajec) в полския регион Spiš в Източните Татри има табела Внимание, Phantom! Това най-известно местно явление е духът на красивата принцеса на инките Умина, която беше убита тук от испански наемници в края на 18 век.

Замъкът е построен в началото на 14 век, когато тази област е принадлежала на Северна Унгария и е служила като отбранителна линия срещу Полша. Оттогава той е сменял „националност“ пет пъти. Той се премества от Унгария в Австро-Унгария, след това в Чехословакия, а през 1920 г. е анексиран от Полша. Но до 1945 г. собствениците на замъка остават унгарски благородници.

След национализацията му през 1946 г. под едно от стълбите е намерено скривалище с оловна кутия, в което има няколко златни индийски бижута и кип, възлов шрифт на древните инки. Всички опити за дешифрирането му се провалиха и по-късно той изчезна по неразбираем начин.

Историята на тази находка може да се проследи до 1760 г., когато Себастиан Берзевичи, далечен роднина на тогавашните собственици на Нидзица, отишъл в Перу да търси златото на инките. Там той се влюбва в принцесата на инките, пряката наследница на владетеля Атуалпа, и се жени за нея, но принцесата умира при раждането на дъщеря си.

Берзевичи остава в Перу и дори участва в последното голямо въстание срещу испанците от страната на инките. Той оженил дъщеря си Умина за лидера на бунтовниците, правнук на последния владетел на инките Тупак Амар. След това той отиде в Европа с нея, съпруга й и двора на инките. Първоначално те живееха във Венеция, но след като испанците убиха съпруга на Умин, те се преместиха в замъка Niedzica.

Ако на полските историци може да се вярва, тогава част от мистериозното съкровище на инките е пътувало заедно с придворните и принцесата. През 1797 г. съдът на принцесата на инките отново е проследен от испанците. Умина умря само за да прекъсне управляващата линия на инките. За да защити внука си, последния принц на инките, Себастиан Берзевичи го даде на свой роднина за осиновяване. И както се казва в легендата, той е заровил съкровището някъде около замъка и е отбелязал мястото в кип.

Последният пряк потомък на Тупак Амар, Антон Бенеш, е живял близо до Бърно през 19 век и е умрял, без никога да се интересува от съкровището. Но правнукът му Анджей Бенеш, който впоследствие стана заместник-председател на парламента на Полската народна република, се интересуваше много от тази тема. През 30-те години той започва да търси съкровището на своите предци.

През 1946 г. Бенеш намира документ в Краков, че прадядо му е осиновен, а също и за местоположението на кипа, който по-късно намира скрит под стълбище.

Но дешифрирането на сценария не беше лесно, тъй като дори самите индианци бяха забравили езика на кипу. По света има само няколко души, които го познават и биха могли да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. През 70-те години две полски експедиции тръгват към Перу, за да го дешифрират. Двамата обаче изчезнаха безследно.

В края на февруари 1976 г. самият Анджей Бенеш загива в автомобилна катастрофа, когато шофира от Варшава до Гданск, където трябва да се срещне с двама чужденци, експерти по писмени писма.

Синът му, адвокат на Гданск, отказва да говори по този въпрос досега и смята, че само проклетото злато е причината за смъртта на баща му.

Полският историк Александър Ровински се занимава с историята на мистериозното съкровище в продължение на тридесет години. Смята се, че се намира на седемдесет километра северно от Niedzica, в руините на замък, който също е стоял на река Дунаец.

Твърди се, че последният собственик на съкровището, бизнесмен от Краков, е наредил стените на замъка под земята да бъдат зазидани с триста тона бетон, като обяснява, че не само не възнамерява да вземе съкровището, но дори не иска да мисли за това, защото това носи само нещастие ...