Фрактурирани части от душата и вътрешни саботьори

01. 02. 2017
6-та международна конференция по екзополитика, история и духовност

Вътрешният саботьор е част от човешката психика, която подкопава краката на човека по пътя му към щастието. Знаете ли... всичко тече, нещата си идват на мястото и изведнъж възниква непреодолима нужда да създадете конфликт, например. Става объркващо. Логично на всички е ясно, че желаем хубавите неща за себе си и за близките си и изведнъж идва денят, в който ясно забелязвате част от вас, която желае да вреди, унищожава и наранява. Той ви нашепва решения, които създават хаос и болка и дори изпитва удовлетворение, когато нещо не се получава или когато може да нарани някой друг. В живота ми се прояви най-активно в близки отношения с жени като редовно възникваща натрапчива нужда от битка и болка.

Но кой всъщност е този вътрешен саботьор?

Нека го погледнем по този начин. Жизнената сила тече през всеки от нас и се проявява по някакъв начин. Проявяването е естествено. Това е танцът на жизнената сила. Като деца обаче бяхме силно ограничавани в изразяването си и това ограничение често се допълваше от различни травматични преживявания – биеха ни, защото сме живи, унижаваха ни, защото изразявахме сексуалността си и т.н. Просто ни учеха да бъдем „добри“, което понякога за съжаление означаваше да бъдем тихи и да не се движим много. Бяхме принудени да вярваме в неща, които не можехме да разберем с нашите детски познания или дори противоречат на способността ни да възприемаме интуитивно. Ние също бяхме принудени да ги приемем и така един ден се случи така, че светът на възрастните просто пречупи някои от нас.

В този момент се случи нещо много интересно. За да не се излагаме на допълнителна опасност от травматизиране, трябваше да започнем да бъдем „добри“. Въпреки това, за да бъде това възможно, ние трябваше да отблъснем определени аспекти от нашата жизнена сила. Трябваше да скрием някои части от себе си! Настъпи моментът на вътрешно разцепление. Станахме двама. Доброто и лошото. И къде мислите, че са отишли ​​лошите? Те се превърнаха в сенки, същите сенки, които ви притесняват в зряла възраст и подкопават краката ви.

Чудо, нали? Често сме склонни да виждаме вътрешните саботьори като нещо лошо, от което трябва да се отървем, когато те са потиснати детски части, чакащи да бъдат приети! Нещо повече, чакаме и тях! Те се ядосват, за да привлекат вниманието върху себе си. Вбесява ни да забележим, че носим със себе си нещо, което си струва да преоткрием. Тъй като те носят различни важни качества, които естествено ни липсват в нашето обичайно потиснато („възрастно“) състояние – нямаме контакт с тях.

Това е важен момент. Саботьорът носи известна загубеност и това се открива в моментите, когато е активен. Тези изместени качества се наричат ​​„изгубени части от душата“ на шамански език. По време на бури е възможно да се научите от саботьора. Има нещо, което ви липсва понякога и дори не е нужно да знаете за него. Как да си върнем това изгубено качество? Такъв процес на интеграция често изисква повече внимание. Тези забравени части са в пряк контакт със спомените за травмата, която ги е принудила да се скрият. В процеса на интеграция няма друг начин освен да освободим тази травма.

Травмата има тенденция да се повтаря с времето. Оттук и честото преживяване на саботьора като гладно същество, което се опитва да създаде ситуации, подобни на тези, довели до неговото създаване. Това е малко мистерия, докато човек не се запознае по-добре с работата на ума. Човешкият ум е грандиозно устройство за запис и оценка, което само повтаря научени модели. Само се повтаря! От нас зависи да спрем тези разрушителни схеми. Процедурата е все същата. Първо, трябва да осъзнаете какво се случва и да спрете натрапчивата тенденция. В този момент често се появява емоционалният аспект, който задвижва целия механизъм – травмата. Травмата трябва да се усети с разбиране. Тук се крие изцелението.

За да бъде успешно такова изцеление, възрастният се нуждае от известна степен на вътрешна стабилност. Необходимо е да има поне някаква дистанция от емоциите – закотвяне в съзнанието на наблюдателя. (Тук един добър терапевт може да бъде ценна подкрепа.) В противен случай човекът ще вярва, че по-възникващите емоции са реалността, която се случва в настоящето и всичко просто ще се повтори, без да пренаписва разрушителната схема. Пак хапеш някого, пак се напиваш на кея, пак лъжеш някого...

Ето защо укрепването на контакта със съзнанието като такова е толкова важно. Създава дистанция от емоциите, които са само един пласт от реалността. Тогава е възможно да ги преживеете чисто и те вече нямат силата да въвлекат човек във въртележка от объркване. Ключът е фокусирането на вниманието върху „това, което човек осъзнава“. Какво е наясно с вашите чувства? Остани с него. Това е медитация.

Способността на човешкия ум да проектира реалността навън и твърдо да вярва, че това, което вижда и възприема, е истината, е огромна. Ето защо лечението на травма понякога е толкова предизвикателно. За да се случи пренаписването, „третираният” трябва да осъзнае, че това, което възприема, когато саботьорът е активен, е образ (спомен). В такъв момент се създава дистанция и навлиза повече осъзнатост в ситуацията. Тогава дори по-дълбоки емоционални пластове могат да бъдат освободени и саботьорът постепенно се разтваря. Извършва се интеграция и разцепването на жизнената сила изчезва. Краят на шизофренията...

Тогава изненадата може да бъде да разберете, че саботьорът всъщност сте били вие през цялото време и това, което се опитва да се отърве от него и да го отхвърли, е само умствена стратегия да бъдеш „добър“. Стратегия за оцеляване, която сте започнали да възприемате като своя собствена с течение на времето. Освобождаващ обрат, нали? Изведнъж няма тъмна сянка, защото това, което го чернеше и се бореше с него, вече го няма. Това, което наистина трябваше да умре, беше умствената склонност да бъдеш „добър“. Такива промени изискват пропорционално на дълбочината на травмата, която човек е претърпял, и изискват търпение, чувствителност, разбиране и често значителна решителност. Въпреки това моментите на вътрешно обединение, които следват, са огромен дар и хората, които проявяват такива пътища, често са ходещи модели за подражание за обществото. Нека любовта и мъдростта ни водят - способността ни да прегърнем реалността е много по-голяма, отколкото си мислим. Ние сме необработени диаманти, които полираме със собствената си решимост да блеснем за този свят...

Подобни статии